Биобетон – материал, който се възстановява от само себе си

Как мислите дали е възможно бетонна стена да се възстанови сама?

Благодарение на холандеца Хенк Джонкерс нещо подобно вече не е сферата на фантастиката. Именно той успява да разработи самовъзстановяващ се бетон.

Възстановяващ се от само себе си бетон

Необичайното свойство на материала се обуславя от използването на биотехнология, а именно внедряване в бетона на определен вид бактерии.

Микробиологията в служба на строителството

Въпросът за здравината на бетона е вълнувал изследователя дълго време.

Озадачавал го фактът, че с течение на времето материалът става по-твърд, но в него възникват и се разпространяват микропукнатини.

Заради тях в структурата на материала попада вода, което води до сериозни негативни последствия, сред които:

1. Намаляване на здравината, заради водна ерозия;
2. Увреждане на армиращите компоненти от корозия;
3. Разпространение на патогенни микроорганизми;
4. Нарушаване на херметичността на конструкцията;
5. Лавинообразно понижаване на характеристиките на бетонната конструкция;

Преди откритието на Джонкерс проблемът с микропукнатини опитвали да решават с различни методи.

Най-голямо разпространение получават различните импрегнатори, които се нанасят на готовите конструкции.

За нещастие, технологията на тяхното използване невинаги е била толкова проста, и самите те не били напълно безопасни.

За разработване на новия бетон на изследователя му трябвали около 3 години, но това време не било погубено напразно.

В резултат се появява материал, който сам ликвидира пукнатините.

Полезни бактерии

Едва ли на някого би му дошло на ум, че бетонът е подходяща среда за микроорганизми.

В него има твърде малко хранителни вещества и не много комфортни условия, но това е, докато не се появят пукнатини.

Необходимо било доста време, за да се намерят микроорганизми, които да живеят и да се размножават при условията на бетон.

Най-голям потенциал бил забелязан при специфичен тип бактерии.

В процеса на жизнената си дейност те отделят варовик, който планирали да използват и учените.

За начало трябвало да се помисли за храненето на микроорганизмите.

Опитите за въвеждане в състава на бетонния разтвор захар не водят до нищо.

По-точно водят до влошаване на параметрите на бетона.

Алтернатива на захарта като източник на хранене била намерена във вид на калциев лактат.

Бактериите с ентусиазъм го употребявали, а на свойствата на бетона не повлиял по никакъв начин или се отразявал минимално.

Решение подсказва способността на бактериите да изпадат в аналог на летаргия при неблагоприятни условия, а това им позволява да преживеят, дори екстремни ситуации.

Крайната технология изглеждала така:

• Когато в материала се появят микропукнатини, през които се просмуква вода, бактериите се активизират;
• Когато употребяват хранителен ресурс, микроорганизмите образуват варовик;
• Слоят варовик се натрупва и постепенно запълва пукнатината;