Как мислите дали е възможно бетонна стена да се възстанови сама?
Благодарение на холандеца Хенк Джонкерс нещо подобно вече не е сферата на фантастиката. Именно той успява да разработи самовъзстановяващ се бетон.
Възстановяващ се от само себе си бетон
Необичайното свойство на материала се обуславя от използването на биотехнология, а именно внедряване в бетона на определен вид бактерии.
Микробиологията в служба на строителството
Въпросът за здравината на бетона е вълнувал изследователя дълго време.
Озадачавал го фактът, че с течение на времето материалът става по-твърд, но в него възникват и се разпространяват микропукнатини.
Заради тях в структурата на материала попада вода, което води до сериозни негативни последствия, сред които:
- Намаляване на здравината, заради водна ерозия;
- Увреждане на армиращите компоненти от корозия;
- Разпространение на патогенни микроорганизми;
- Нарушаване на херметичността на конструкцията;
- Лавинообразно понижаване на характеристиките на бетонната конструкция;
Преди откритието на Джонкерс проблемът с микропукнатини опитвали да решават с различни методи.
Най-голямо разпространение получават различните импрегнатори, които се нанасят на готовите конструкции.
За нещастие, технологията на тяхното използване невинаги е била толкова проста, и самите те не били напълно безопасни.
За разработване на новия бетон на изследователя му трябвали около 3 години, но това време не било погубено напразно.
В резултат се появява материал, който сам ликвидира пукнатините.
Полезни бактерии
Едва ли на някого би му дошло на ум, че бетонът е подходяща среда за микроорганизми.
В него има твърде малко хранителни вещества и не много комфортни условия, но това е, докато не се появят пукнатини.
Необходимо било доста време, за да се намерят микроорганизми, които да живеят и да се размножават при условията на бетон.
Най-голям потенциал бил забелязан при специфичен тип бактерии.
В процеса на жизнената си дейност те отделят варовик, който планирали да използват и учените.
За начало трябвало да се помисли за храненето на микроорганизмите.
Опитите за въвеждане в състава на бетонния разтвор захар не водят до нищо.
По-точно водят до влошаване на параметрите на бетона.
Алтернатива на захарта като източник на хранене била намерена във вид на калциев лактат.
Бактериите с ентусиазъм го употребявали, а на свойствата на бетона не повлиял по никакъв начин или се отразявал минимално.
Решение подсказва способността на бактериите да изпадат в аналог на летаргия при неблагоприятни условия, а това им позволява да преживеят, дори екстремни ситуации.
Крайната технология изглеждала така:
- Когато в материала се появят микропукнатини, през които се просмуква вода, бактериите се активизират;
- Когато употребяват хранителен ресурс, микроорганизмите образуват варовик;
- Слоят варовик се натрупва и постепенно запълва пукнатината;
