Идеята, че равният и непропускащ вода теракот може да не се демонтира преди смяната на покритието, е хрумва много отдавна на опитните майстори, тъй като:
- Демонтажът отнема много сили и време;
- Заедно с плочките навярно ще се откъртят и фрагменти от замазката от цимент и пясък, която трябва отново да се залива изцяло или локално. Системата за изравняване с фанер или с гипсокартон също ще стане негодна, ако се махне стария теракот. И полимерната подготовка трябва също да се подновява;
- Запрашаването ще бъде значително – преди ремонт трябва да се освободи не само самото помещение, но и смесените стаи. Дори и да преместим всички мебели в съседните помещения, това пак не е гаранция, че няма да пострадат;
- Предстои изхвърляне на отпадъци, почистване;
- Новата замазка налага закупуване на нови материали, разходи за труд и отново време за очакване за втвърдяване на разтвори или свързващи вещества;
Прекалено дългият списък с възможни проблеми е възможно, дори да накара човек да се откаже от подновяването на подовото покритие
В какво се състоят затрудненията?
Според по-остарелите технологични стандарти, преди поставяне на нов теракот старият трябвало да се премахване и затова има сериозни аргументи.
- Основата за полагането на керамични плочки трябва да е монолитна, а не състояща се от отделни недостатъчно големи елементи;
- Основната повърхност трябва да е пореста и грапава, изискваща надеждно сцепление със залепващото за нея средство, което не е характерно за керамичните изделия;
Монолитността не предизвиква опасения, когато предходният теракот е положен правилно. Ако керамичното покритие като основа наистина създава единно цяло и може да изпълни носещата функция.
В обратния случай на свързващия слой между старото и новото керамично покритие натоварването ще е прекалено голямо. В резултат е възможно да се откъртят елементи от двете покрития.
С порестостта е по-сложно. Това е и основният препъни камък за тези, които са се замисляли над въпроса може ли да се слагат плочки върху плочки. Основният плюс на строителната керамика е висока плътност с минимално количество пори, които могат да поемат влага.
Поглъщането на влага е пряко свързано с количеството пори. При теракота парира от 0.5 до 3.0%. В 3%-овия случай се допълва с горна покритие, оставяйки пореста тилната страна за оптимизация на адхезията.
А лепилото трябва да проникне чрез миниатюрни каналчета в тялото на подоосновата, закрепва се в него. Това означава, че е наложително да се създадат или отворят пори, а заедно с това се повиши и грапавината.
За да се повиши порестостта и да се осигури необходимата за залепването на новия теракот грапавина е добре да се отстрани глазурата от плочките, които се използват като основа.